Тревожността при децата – как да я разпознаем и да помогнем?
Казват, че детството е време на безгрижие, смях и мечти. Но какво се случва, когато децата започнат да се тревожат за неща, които често изглеждат незначителни за възрастните? Въпреки липсата на особени отговорности, децата също могат да изпитват силна тревожност, която да наруши тяхното щастие и развитие.
Тревожността при децата често остава скрита – маскирана зад „болки в корема“, отказ да отидат на училище или внезапен плач. Когато не обърнем внимание на тези ранни сигнали, тревожността може да се превърне в по-сериозен проблем, който ще следва детето през целия му живот.
Какво е тревожността и защо се появява?
Тревожността е като алармена система на ума – тя предупреждава за опасности. Това е естествено, дори полезно усещане в ситуации на стрес. Но какво става, когато тази аларма започва да звъни без причина или твърде често?
Например, дете може да започне да изпитва страх при мисълта за училище, защото е получило ниска оценка или се е почувствало засрамено пред съучениците. Еднократна ситуация може да прерасне в постоянна тревога, която да засегне не само учебния процес, но и цялостното самочувствие на детето.
Изследване на Националния институт по психично здраве на САЩ показва, че тревожните разстройства започват да се проявяват още на възраст 6-8 години. Според данни, около 7% от децата в световен мащаб страдат от тревожност, която пречи на ежедневието им.
Как изглежда тревожността при децата?
Детската тревожност често се облича в „невидими дрехи“. Детето няма да дойде при вас и да каже: „Аз съм тревожно“. Вместо това може да забележите, да се дърпа от групови дейности, да избухва в сълзи, когато се сблъска с ново предизвикателств, да се оплаква от физически симптоми – болки в корема, главоболие, гадене; да прекарва часове, мислейки за това „какво може да се обърка“ или пък да намира спокойствие само пред телевизора или мобилния екран.
В практиката ми ежедневно се срещам с разнообразни проявления на тревожността. Наскоро дойде момче на 9 години, което отказва да отиде на училище, твърдейки, че има „болки в стомаха“. Родителите смятаха това за мързел или манипулация от страна на сина им. След няколко консултации стана ясно, че зад този симптом стои страхът, че ще бъде подигравано, защото не се справя добре по английски език. Родителите подкрепиха детето в ученето и той придоби повече увереност, стана по-спокоен и отново ходеше с желание при съучениците си.
Откъде идва тревожността?
Тревожността при децата може да бъде провокирана от различни фактори:
1. Семейна среда – например родители, които сами са тревожни, несъзнателно предават тази несигурност на децата си.
2. Социален натиск – децата все повече усещат необходимостта да отговарят на очаквания – в училище, в спорта или дори в социалните мрежи.
3. Травматични събития – развод на родители, загуба на близък или дори промяна като преместване в нов дом.
Според психологични изследвания децата, израснали в семейства с високи изисквания към тях, са значително по-склонни да изпитват тревожност в сравнение с тези, които живеят в подкрепяща среда.
Как да помогнем на детето?
Няма универсална формула, но има едно правило – разберете какво тревожи детето ви и бъдете до него. Ето някои насоки, които могат да са ви полезни:
1. Чуйте го: Вместо да омаловажавате страховете му („Няма от какво да се притесняваш“), опитайте да ги разберете. Попитайте: „Какво те кара да се чувстваш така?“ или пък "Какво би ти помогнало да се почувстваш по-спокоен/спокойна?"
2. Помогнете му да потърси конкретни решения, които ще бъдат полезни на него: Например, ако детето се страхува от изпит, помогнете му да изготви план за подготовка, който ще го направи по-уверено.
3. Научете го на техники за релаксация: • Дълбоко дишане – научете го да диша бавно и равномерно, когато се чувства тревожно. • Визуализация – предложете му да си представи спокойно място – гора, плаж или дори стая, където се чувства защитено.
4. Играйте заедно: Игровата терапия е чудесен начин за децата да изразят страховете си. Много често те ще разкажат чрез игра това, което не могат да кажат с думи.
5. Давайте пример: Покажете как вие се справяте със стреса – например, като си позволявате моменти на релаксация или се справяте конструктивно с проблеми.
Тревожността при децата не е просто „фаза“ или „каприз“. Тя е сигнал, че нещо дълбоко в тях изисква внимание и грижа. Колкото по-рано се разпознаят тези сигнали, толкова по-лесно ще бъде да се помогне на детето да изгради увереност и емоционална стабилност.
Децата са като цветя – всяко има нужда от различни условия, за да разцъфти.
Ако все пак забелязвате, че тревожността при детето ви се задълбочава, не отлагайте срещата със специалист.
Автор: Зорница Иванова - психолог