Заекването трудно би се определило с еднаква клинична картина. Наблюдават се твърде разнообразни симптоми - от трудност в инициирането на реч до силни блокажи, неплавна реч и множество неадекватни паузи. За да бъдем по-конкретни, сме събрали кратка информация за различните типове заекване, кога ги наблюдаваме и с какво най-често са свързани.
40 % от децата имат така нареченото “Психогенно” заекване, което най-често е проявено вследствие на психотравма. Обикновено тези деца са с нормално езиково развитие, а дори и изпреварващи възрастовата си граница. Тук са характерни “Светли прозорци” или казано по друг начин, детето има период на плавна реч, а след това се проявява заекването. В комбинация със заекването можете да откриете и симптоми на неспокоен сън, намалена концентрация, главоболие, гризене на нокти и др. Тази симптоматика е отражение на цялостното емоционално състояние на детето, но за това можете да прочетете повече в предстоящата ни статия.
Други 20 % са с “органично” заекване, което се изявява с неплавна реч, нарушен темп и ритъм. Тук интересно е, че наличието на заекването се проявява още с първите думи на детето и няма т.н. “Светъл прозорец”, тоест нямаме период, в който детето Не заеква. Друг изключително често срещан симптом е разнообразието от нарушени звукове, артикулационни неточности и нарушена психомоторика.
Цели 40%се проявяват в “херидитарно” заекване. Херидитарното заекване се дължи на генетична предразположеност, която се определя от спецификите на функционалната латерализация на мозъчните хемисфери. При децата наблюдаваме леворъчие и/или амбидекстрия - възможност за опериране с двете ръце еднакво. Често има данни за наследствена обусловеност или иначе казано “Дядо му също заеква”. Обикновено детето има трудности в езиковото развитие. Много често отново се отключва след затруднения в преработката на стресови събития: чести скандали между родителите; твърде авторитарен, деспотичен, свръхизискващ, непредсказуем или амбивалентен родителски стил на възпитание; резки промени в живота на детето, за които му липсва обяснение; директно нетолериране на речевите блокове на детето и вменяване на вина.
Смесеното заекване обикновено е съвкупност от всички гореизброени видове, симптоматиката може да варира. Често има данни за усложнения по време на раждането.
Ако трябва да степенуваме до колко се проявява заекването при вашето дете, то степените са:
ЛЕКА - проявява се само в определени ситуации
СРЕДНА - в 50% от комуникацията
ТЕЖКА - във всяко изречение и всяка ситуация
Важно е да диференцираме ЗАПЪВАНЕТО ОТ ЗАЕКВАНЕТО, макар често да са считани за еднакви. Характерното при запъването е, че основно е нарушена плавността на говора с наличие на анормален бърз темп и нарушен ритъм. Тук обаче лицето НЕ осъзнава проблема си. В допълнение се наблюдават артикулационни, фонологични и езикови грешки.
Друга честа заблуда за родителите е появата на т.н. Физиологично заекване, което е характерно за периода между 2 и 3 години и постепенно избледнява. Често се описва като “Мисълта изпреварва говора”. Да, можем да се съгласим с това, но е важно да отбележим, че всъщност това Не Е заекване! Въпреки това, не бива да се неглижира от страна на родителите, но и колкото по-малко близките на детето се фиксират в проблема, толкова по-бързо той ще отшуми.
Често срещано е и проявата на подобно запъване в предучилищна възраст, когато в живота на детето са възникнали стресови събития или промени. Препоръчително е в такива случаи да избегнете фиксирането на детето в проблема. Първо спокойно обмислите какво би могло да е създало предпоставки за напрежението, след което може да се консултирате със специалист, без присъствието на детето ви.
За да избегнем вероятността в прерастване на това състояние в истинско заекване, е добре да:
- Не коментирате пред детето вашето безпокойство.
- Не го карайте да говори излишно, само и само да проверите, дали днес отново заеква.
- Опитайте се да слушате внимателно и търпеливо детето, гледайки го в очите.
- Старайте се при общуване да осъществявате допир между вас и детето, както и да говорите по-бавно, но да звучите естествено!
В случай, че симптомите се задълбочават, ето няколко неща, за които да наблюдавате
- Силна борба на детето с думата и изразена трудност в преодоляването й
- Напрягане на шийните и други артикулаторни мускули
- Поява на тикове, премигвания, движения на тялото, потупване с ръка по време на говор
- Нежелание на детето да общува
Стъпки в терапията при заекване
На първо време препоръчваме да не отлагате прекалено дълго срещата със специалист. Такъв може да бъде както логопед, така и психолог, предвид комплексните нужди, които често налага тази симптоматика.
Пряката работа с детето е от съществено значение. Често колаборацията между логопед и психолог води до най-ползотворни и бързи резултати, като с детето се прилагат както дихателни, ритмични и aртикулационни упражнения и игри, психомоторни занимания, така и техники с рисуване, приказки, моделиране, телесни практики. От огромна полза е социалното взаимодействие и работата в група.
Основната терапевтична работа е насочена към изграждане на доверие между малкия човек и специалиста, което детето интернализира като доверие в самото себе си.
За ефективността на терапията, консултации се провеждат и с родителите, с цел анализиране и работа върху взаимоотношенията и общуването им с детето.
Ако забелязвате подобна симптоматика при вашето дете, която не отшумява и създава притеснение във вас, ви съветваме да потърсите специализирана помощ!
Целта на статията е да информира, но и да алармира, защото за нас и нашия екип е важно родителите да знаят кога и накъде да поемат при проява на симптом.
Автори:
Жаклин Желева - логопед
Зорница Иванова - психолог